Бюлетин, Октомври 2017

with No Comments

Промени относно защитата на лични данни

От 24 май 2016 г. е в сила нов Регламент относно защитата на данните - Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година. Съществен момент в новата регламентация е, че

  1. Регламентът има пряко действие във всички държави – членки на ЕС, като за това не е нужно нарочното му имплементиране в местното законодателство на съответните държави (за разлика от Директивите, които регламентираха до сега правоотношенията относно защитата на лични данни на ниво право на ЕС) и че
  2. Регламентът следва задължително да бъде прилаган във всички държави – членки на ЕС считано от 25 май 2018 г. Това на практика означава, че до тази дата всички администратори на лични данни следва да са привели в съответствие с Регламента процедурите си по обработване на лични данни.

На кратко Регламентът предвижда следните промени:

  • поставят се завишени изисквания към администраторите и обработващите лични данни, включително задължение за администраторите да определят длъжностно лице по защитата на личните данни, в изрично посочени в Регламента случаи, засилена отчетност, задължение да уведомяват КЗЛД в съкратени срокове относно нарушение на сигурността на личните данни, засилени конкретни технически и организационни мерки за сигурност, като се дефинират изрично псевдонимизация и криптиране
  • значително се повишава максималният размер на налаганите глоби и имуществени санкции спрямо нарушителите на законовите разпоредби във връзка със защитата на лични данни – до 4% от общия годишен световен оборот за предходната финансова година или до 20 000 000 евро
  • администраторите вече няма да подлежат на регистрация в Комисия за защита на личните данни (КЗЛД)
  • изрично се регламентира солидарна отговорност на обработващия лични данни за причинени вреди заедно с администратора
    разширява се териториалният обхват на европейските правила за защита на личните данни- те ще се прилагат и по отношение на администратори или обработващи лични данни, които не са установени в Европейския съюз (ЕС), обработващи лични данни на субекти на данни, намиращи се на територията на ЕС във връзка с поведението на такива субекти на данни, доколкото тяхното поведение се проявява в рамките на ЕС, и с предлагането на стоки и услуги на физически лица, намиращи се в ЕС, независимо дали от субекта на данни се изисква плащане.
  • разширява се изискването за наличие на съгласие на лицето, чиито данни са обект на обработка, при допускане на обработка на данни, като съгласието трябва да е дадено свободно, конкретно, информирано и недвусмислено чрез писмена (включително по електронен път, при спазване на определени условия) или устна декларация, подлежащо на оттегляне по всяко време. Мълчанието и липсата на действие не представлява съгласие.
  • въвеждат се нови правила и се осигурява по-голям контрол на физическите лица върху техните лични данни – засилени права за достъп, корекция, изтриване, преносимост, ограничаване на обработването, възражение срещу обработването на лични данни и др.
  • въвеждат се особени правила относно личните данни на деца.

Нови промени в ЗДДС дават възможност за регистрация по ЗДДС едновременно с първоначалното вписване в Агенция по вписванията

С предложен проект на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, разработен в изпълнение на Решение № 338 на Министерския съвет от 2017 г. за приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представянето на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител, са направени предложения за промени и в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност и в други нормативни актове.

Промените в Закона за данък върху добавената стойност предвиждат да се даде възможност на лицата още при първоначалното им вписване в Агенция по вписванията да упражнят правото си на доброволна регистрация по ЗДДС.

Проектът дава възможност тази промяна да бъде достъпна и при вписване по електронен път. За тази цел в електронната форма на заявленията по ЗТР е предвидено добавянето на поле, в което да може да се изрази желанието за доброволна регистрация по ЗДДС, както и основанието за това, като системата ще позволява да се прикачат необходимите за регистрацията документи.

Когато заявлението за регистрация по ЗДДС се подава от адвокат, отпада изискването за представянето на нотариално заверено пълномощно. В този случай се предлага удостоверяването на качеството на упълномощено лице от адвокатите да се извършва чрез представяне на писмено пълномощно съгласно Закона за адвокатурата, аналогично на изискванията за подаване на заявления за вписване в Търговския регистър.

В ход са законодателни промени срещу неизплащането на заплати

Подготвя се поредно изменение на Кодекса на труда и други нормативни актове, насочени срещу неизплащането на заплати от страна на работодатели. Сред мерките, които се предвиждат, е работодатели, които дължат възнаграждения и обезщетения на работниците си, да не могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители. Предоставят се допълнителни възможности за работещите да получат вземанията си за трудови възнаграждения и обезщетения от Фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители. Предвижда се също така гарантираните вземания да бъдат отпускани на работниците и служителите в тримесечен срок от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност.

С промените в Кодекса на труда се предвижда да се засилят контролните функции на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". На агенцията се предоставят правомощия да извършва проверки по повод на изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения и след прекратяване на трудовите правоотношения, и да дава задължителни предписания в тази насока. Изрично се регламентира срокът, в който работодателят е задължен да изплати обезщетенията, дължими на работниците и служителите му, като се дължи и законната лихва при неизпълнение.

С промените се предлага изменение и в Гражданския процесуален кодекс. Предвижда се възможност работниците и служителите да искат по-бързото издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на влезли в сила предписания на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Така работещите ще бъдат улеснени да търсят съответните начислени и неизплатени възнаграждения и обезщетения, които работодателят им дължи. Целта е на работниците и служителите да не се налага да водят съдебни дела за установяване на основанието и размера на дължимите суми.

 

Промени в КСО относно обезщетенията за майчинство

Влезлите в сила изменения на КСО и Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване уреждат право на майката или осиновителката да получава 50% от обезщетението за бременност и раждане, ако реши да се върне преждевременно на работа, като това тя ще може да направи вече и след 135-ия  календарен ден от излизането си в майчинство. Както и до сега, за да се възползва от правото си на обезщетение, детето ѝ не трябва да е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка. Допълнителни условия са то да не се отглежда от семейство на роднини, близки или от приемно семейство, както и да не се отглежда по програми за подкрепа на майчинството. Досега майката имаше право на половината обезщетение едва за втората година от майчинството, ако реши да се върне на работа след като детето навърши 1 година.

Също така вече право на парично обезщетение за период от 15 календарни дни (бащинство) имат и бащите осиновители на деца до 5-годишна възраст, като за начална дата на получаването му се счита датата на предаване на детето за осиновяване. Право на парично обезщетение след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до навършване на една година, освен бащата (осиновителя), вече има и един от родителите на майката, когато бащата е неизвестен; един от родителите на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя), когато бащата (осиновителят) е починал или един от родителите на самотната осиновителка. При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, паричното обезщетение за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст се изплаща на лицето, което поема грижите за него (баща, осиновител, баба, дядо, настойник). С оглед на горните промени са предвидени и нови образци на декларации, заявления-декларации и удостоверения за изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.

Наследяване на дългове при заведено изпълнително дело

Дейността по събиране на дългове продължава да се разширява, като съдебните изпълнители разширяват кръга на принудителните изпълнителни действия. Много често обект на принудителното изпълнение е търговското предприятие респ. личното имущество на Едноличния търговец – една от най-масовите форми на търговци след влизане в сила на Търговския закон през 1991 година.

Актуален въпрос е, когато длъжник – физическо лице с образувано срещу него изпълнително дело почине, към кого се насочва изпълнението и какви възможности за защита имат новоконституираните като длъжници негови наследници? 

Общоизвестно е, че при наследяване по закон, обикновено наследяват най-близките на наследодателя – деца и съпруг. Когато наследодателят е оставил само задължения (практика, която се случва често напоследък), наследниците от 1 ред предприемат също доста разпространената стъпка – отказ от наследство. Това което не е известно е, че с това дългът не се „погасява“, а към наследяване се „привличат“ следващите редове наследници. Най-често това са братята и сестрите на наследодателя/длъжник. От практическа гледна точка това остава неразбрано и неизвестно за обикновените граждани. Следва да се отбележи, че вече става редовна практика на съдебните изпълнители да конституират и наследници от втори ред в стремежа си да съберат дълга. Това означава, че когато има яснота, че на роднина, на който сме наследник по закон, най-близките наследници се отказват от наследство, разумно е и следващите редове наследници да направят същото.

В горния контекст, при наследяване на търговско предприятие на ЕТ посочените детайли са особено актуални при опасността от заплащане на дългове от неуспешна търговска дейност с лично имущество на наследниците.