Бюлетин, Декември 2017

with No Comments

Съществени промени относно имуществена отговорност на управителите, собствениците, съдружниците и акционерите за публични задължения на юридическите лица

Влезлите в сила промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс допълниха съществуващата уредба относно отговорността на трети лица за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица, които са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, или са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски. Въвеждането на измененията беше необходимо с оглед ясното дефиниране на обективните и субективните предпоставки, които следва да бъдат доказани, за да се ангажира субсидиарна отговорност на трети лица по реда на чл. 19 от ДОПК. С приетите промени беше разширен кръгът на лицата, носещи отговорност за наличие на публични задължения, като в този кръг наред с досега отговорните законни или упълномощени представители на юридическото лице-длъжник, се включват и лица, които по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическото лице управляват цялостната му дейност, както и собствениците на капитала. Отговорност носят и мажоритарните съдружници или акционери, когато действията са извършени по тяхно решение, с изключение на негласувалите и гласувалите против.

Поради масовите случаи в практиката на прехвърляне на предприятия, дружествени дялове или акции след започнало ревизионно производство за установяване на публични задължения на юридически лица, с измененията от август и ноември 2017г. се въведоха нови кръгове от имуществено отговорни лица и се даде определение на понятието "недобросъвестност". Приема се, че при изследването относно проявлението на недобросъвестно поведение освен наличието на задължителната предпоставка за знание за свръхзадълженост или неплатежоспособност на дружеството, трябва да се изследва и точният момент, до който ще се приема за недобросъвестно разпореждането на съдружника или акционера с дялове или акции в дружеството-длъжник. Според предложението недобросъвестност е налице, когато съдружник или акционер е знаел, че дружеството е свръхзадължено или неплатежоспособно, и се е разпоредил с дяловете или акциите си до по-ранната от двете дати: датата на обявяване в търговския регистър на молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност или датата на вписване на решението на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. С приетите промени се разшири и обхватът на действията, които следва да бъдат извършени от третите лица, за да се счита, че са изпълнени предпоставките на ангажиране на субсидиарна им отговорност по чл. 19 от ДОПК, като например изрично са посочени недобросъвестното прехвърляне на притежавани дялове и акции от капитала на задълженото лице.
В кръга на отговорните лица са включени и миноритарните собственици. С оглед недопускане на възможността за избягване от процедурата по обявяване в несъстоятелност е предвидена отговорност за миноритарните собственици в случаите, в които едновременно или последователно, в период, не по-дълъг от три месеца извършват поредица от сделки, с които променят собствеността на дружествата, като прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято сума представлява мажоритарен дял от капитала.

В контекста на гореизложеното се въведе и изискване за пропорционалност на отговорността в зависимост от участието на лицата в отчуждения капитал. От отговорност се освобождават миноритарните акционери на публичните дружества.

С приетите изменения се въведе отговорност и на всяко лице, което в хипотеза на скрито съучастие прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособно юридическо лице (чл. 609 от Търговския закон).

Друга нова хипотеза е свързана с мажоритарни съдружници и акционери, които са разпоредили действията по намаляване на имуществото, като отговорността не се отнася за тези от тях, които са гласували против увреждащите предприятието сделки, както и ако са получили скрито разпределение на печалбата (дивидент) и това обстоятелство не е декларирано в данъчните декларации.

Нови задължения при упражняване на трансгранична дейност в страни от ЕС

През 2017 в някои страни от ЕС бяха въведени нови задължения по отношение на граждани на други държави, включително на държави-членки, да упражняват свободно дейност на тяхна територия. Така например в Австрия влезе в сила специален Закон за мерките срещу подбиването на трудовите и социални възнаграждения (Lohn- und Sozialdumping-Bekämpfungsgesetz). Въведените с този закон разпоредби са от особено значение за работодатели със седалище в България, които изпращат свои работници да извършват дейност в Австрия, например да предоставят определени услуги по договор за изпълнение на определени работи, или по какъвто и да било начин да предоставят работна сила на територията на Австрия. При неспазване на разпоредбите на закона българските работодатели ги грозят сериозни административни наказания и налагане на други утежняващи дейността им мерки, например по отношение на участието им в тръжни процедури.

По същество законът предвижда задължение за българския работодател да извърши определени регистрационни процедури пред компетентните австрийски органи преди да изпрати работна сила да осъществява дейност в Австрия. В рамките на тези процедури следва да се определи и лице за контакт в Австрия, като това може да бъде както някой от изпратените служители, така и определени категории компетентни местни лица, между които попадат и регистрирани местни адвокати. Работодателят е задължен, също така, да посочи и къде се съхраняват всички регистрационни и трудови документи относно изпращането на персонал в Австрия (виж долу). Предвидена е опция да се извършват „групови регистрации“ или „рамкови регистрации“, в случаите на регулярно изпращане на персонал в Австрия.

Регламентирано е задължение за българския работодател да осигури на Австрийската икономическа полиция постоянен достъп до пълния набор от трудови и социално-осигурителни документи (вкл. удостоверение А1 и др.) на изпратените служители за целия период на техния ангажимент на територията на Австрия. Законът предвижда определени места на територията на Австрия, където тези документи могат да бъдат съхранявани – като например на работното място, при лицензиран данъчен съветник или адвокат, при австрийския клон на предприятието и т.н.).

При неспазване на посочените законови разпоредби компетентните австрийски органи имат право да налагат на съответния български работодател, респективно на законовите му представители (управител, членове на управителния съвет или съвет на директорите), финансови санкции в размер от 1 000 до 10 000 евро, или съответно 2 000 до 20 000 евро при повторно нарушение, при това за всеки отделен служител, за всяко отделно нарушение. Освен това са предвидени високи административни глоби при констатиране на случаи, при които се изплащат възнаграждения под установените в страната минимуми (до 50 000 евро за всеки отделен служител, за всяко отделно нарушение). Друга предвидена санкция е забрана да се осъществява дейност на територията на Австрия. Отделно от глобите посочените лица носят и солидарна отговорност за възстановяването на процесуалните разходи. Процедурата по установяване на нарушението и налагане на административното наказание се развива пред компетентните австрийски органи, което предполага допълнителни високи разходи за административни такси и процесуално представителство. При определени предпоставки и правилно планиране преди изпращане на работници и служители към Австрия, отговорността на законовите представители би могла да бъде редуцирана.

Редно е да се отбележи, че всеки конкретен случай следва да се проучи подробно, тъй като законът предвижда определени изключения от гореописаните задължения и облекчаване на процедурата – например при провеждане на краткосрочни разговори без предоставяне на допълнителни услуги. В същото време са предвидени завишени изисквания и задължения за чуждестранни предприятия, които предоставят услуги в определени (т.нар. „защитени“) икономически сектори, като например в строителния бранш.

Подобна (но не идентична) регламентация беше въведена и в немското законодателство, като глобите могат да достигнат 30 000 евро. Защитени са особено секторите строителство, производство на месо, горско стопанство, превоз на пътници, почистване на сгради, и др. На чуждестранните (в т.ч. българските) работодатели, на които им е била наложена глоба в размер над 2 500 евро за нарушаване на съответните законови разпоредби, може да им бъде и забранено да осъществяват конкурентна дейност в областта на публичните доставки, строителство или предоставяне на други услуги .

Настоящата информация не претендира за изчерпателност и не представлява конкретна правна или друга консултация. Конкретни запитвания можете да отправите до нашите юридически екипи в София или Виена.

Съществени изменения в процесуалния закон

В края на месец Октомври 2017 година в бр.86 на ДВ бяха публикувани значителни на брой изменения в Гражданско процесуалния кодекс. Измененията могат да се групират по следния начин:

Промени при връчванията на призовки и книжа. Разширена е регламентацията най-вече при връчване на призовки и книжа, когато адресата не се открие на адреса. Предвидено е връчителите да посещават адреса най-малко три пъти в рамките на един месец, вкл. в неприсъствен ден и да изискват информация за лицата от управителя на етажната собственост и кмета на населените места. Едва след това могат да връчват книжата чрез залепване на съобщение на вратата или пощенската кутия на адресата. Новост е служебното задължение на съда да проверява адресната регистрация на адресата и при установяване на редовност на връчването следва да назначи особен представител (адвокат) за сметка на Ищеца на адресата призован по гореописания начин.

Промени в изпълнителното производство. Предвижда се задължително посочване в съдебните решения на банковите сметки на ищците по делото с оглед осигуряване на възможност за Длъжниците да платят доброволно. Освен това измененията насочват към водене на изпълнителните дела по постоянния адрес на длъжника и стесняване на възможностите за водене на изпълнителни дела от други съдебни райони. Въвежда се изискване за съразмерност на налаганите обезпечителни мерки с размера на задължението. Коригирани са и размерите на несеквестируемия доход, като за критерий се въвежда размера на минималната работна заплата. Изменения са направени във почти всички процедури по изпълнение срещу движими вещи, недвижими вещи, запори на банкови сметки, изпълнение върху ценни книжа, обособени части от предприятия, и др. Новост е въвеждането на електронни публични търгове, като в 12 месечен срок следва да се издаде наредба за правилата и дейността на онлайн платформите за такива търгове.

Промени в касационното производство. Досегашната регламентация обезпечаваше дейността на Върховния касационен съд като „съд по правото, а не съд по фактите“. С изменението се въвежда ново основание за допускане на касационно обжалване „при вероятна нищожност или недопустимост на решението и при очевидна неправилност“.  Следва да се проследи новата практика на ВКС във връзка с това основание, доколкото ако се приложи буквално то това означава значително разширяване на обсега на касационно разглеждане на делата, което може да доведе до многократно увеличаване на обема на допуснатите до касационно разглеждане дела.

Предстои замяна на акциите на приносител с поименни акции

През месец ноември Министерски съвет внесе в Народното събрание Проект на Закон за изменение на Търговския закон по отношение на издадените от дружествата акции на приносител. С този закон се въвеждат съответните разпоредби от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141 от 5 юни 2015 г.).
Законопроектът предвижда издадените до влизането в сила на този закон акции на приносител, да се заменят с поименни акции. Необходимостта от въведените със законопроекта промени произтича от факта, че в действащата законова уредба няма законово задължение да се оповестява информация за притежателите на акциите на приносител. Притежателите на такива акции могат да се променят непрекъснато, като за това не се съдържа информация в търговския регистър. Частично подобна информация може да бъде налична в търговския регистър при първоначалното обявяване на списъка на лицата, записали акции на учредителното събрание, обявяване на протокола от общото събрание, както и в случаите, когато след учредяване на дружеството всички акции се придобият от едно лице. В посочените случаи обаче липсва гаранция, че информацията относно собствениците на акциите на приносител е актуална. Освен това акционерите, които притежават акции на приносител, не могат да бъдат идентифицирани във всеки един момент.
С промените, които се предвиждат се премахва възможността за акционерните дружества и за командитните дружества с акции занапред да издават акции на приносител. Издадените до влизането в сила на този закон акции на приносител се заменят с поименни акции.
В 9-месечен срок от влизането в сила на закона дружествата, издали акции на приносител, следва изменят уставите си, да заменят акциите на приносител с поименни и да започнат да водят книги за акционерите, да заявят за вписване промените и да представят за обявяване изменените устави в търговския регистър.
В случай че акционер не представи за замяна притежаваните от него акции на приносител, дружеството ги обезсилва. Търговските дружества, които не приведат дейността си в съответствие с посочените по-горе изисквания и нямат висящо производство по заявление за вписване на промени, се прекратяват по реда на чл. 252, ал. 1, т. 4 от Търговския закон с решение на съда по иск на прокурора.
В двумесечен срок след изтичането на срока за вписване на промените Агенцията по вписванията съставя списък на търговските дружества, които не са привели дейността си в съответствие със закона и нямат висящо производство по заявление за вписване на промени. Списъкът се изпраща на прокуратурата за завеждане на искове по чл. 252, ал. 1, т. 4. Списъкът се актуализира на всеки 6 месеца и се изпраща на прокуратурата.
Проектът на закона все още е в етап на обсъждане.